Фискалният съвет разкритикува по много линии проектобюджета на Василев
Следвайте " Гласове " в Телеграм
Представеният от постоянното държавно управление проектобюджет за 2023 година страда от доста дефекти. В проектобюджета не са планувани действителни структурни промени и оптимизации - нито във връзка с приходите, нито при разноските. Има отвод от приходни ограничения с огромен резултат, до момента в който се вкарват нови условия към междинния бизнес с дребен резултат и висока административна тежест. Планирани се прекомерно високи дефицити на касова основа до 2025 година, а дългът пораства прекомерно бързо.
Това са част от изводите в оценката на Фискалния съвет на направения проектобюджет за 2023 година Фискалният съвет е самостоятелен съвещателен орган, който по закон прави без значение наблюдаване и оценка на бюджетната рамка.
Като цяло фискалният съвет смята оценката за упования напредък от 1,8% на Брутният вътрешен продукт за оптимистична. Рисков съгласно специалистите е и заложеният растеж на приходите в размер на 4,7 милиарда лева по отношение на 2022 година на фона на оценката на служебния кабинет за растеж от 1 милиарда лева
Основният фактор за този по-висок растеж на приходите е заложеното от Асен Василев второ заплащане по проекта за възобновяване в размер на 1,4 милиарда лева, което обаче може да не пристигна до края на годината, предизвестява Фискалният съвет. Рискът за това е огромен поради многото неприети законопроекти по проекта и предстоящи промени.
Не е обезпечено и че в хазната действително ще постъпят плануваните 669,8 млн. лева в допълнение от привеждането на 100% от дивидентите на държавните сдружения. Дори тези пари да се регистрират счетоводно като облага, действително парите може още да не са постъпили в сдруженията, предизвестява съветът.
В разходната част Фискалният съвет поддържа политиката по увеличение на приходите на педагогическите експерти, както и осъвременяването на пенсиите, само че при вторите се акцентира, че би трябвало да се търси промяна в пенсионно-осигурителния модел, тъй че справедливостта и устойчивостта на системата да бъде обезпечена. Въвеждането на финансово бюджетиране остава за бъдеще време, акцентира фискалният съвет.
ТЕМПО
Въпреки удържането на недостига на начислена основа под 3%, което е изискване за участие в Еврозоната, при съставянето на бюджета е нарушено друго фискално ограничаване - дефицитът да не надвишава 3% и на касова основа. За 2023 това условие е изпълнено, само че в прогнозата за 2024 и 2025 година се плануват по-високи дефицити - 3,7% и 3,9%. Дефицитите водят и до бърз растеж на дълга, макар че общото равнище доста под разрешените 60% от Брутният вътрешен продукт, акцентира фискалният съвет. При достигнато равнище от 20% от Брутният вътрешен продукт за 2019 година, към 2025 година се планува дългът да е достигнал 29,1% от Брутният вътрешен продукт. За обслужването на този повишен дълг към 2025 година ще са нужни 1,7 милиарда лева разноски за лихви против 600 млн. лева през 2020 година
Инфо: segabg.com
